Малко е известно за онова силно естетическо чувство, благодарение на което, с помоща на малка игла за шиене, българката изработва най-фината и изящна дантела с популярното име „кене“. С нея тя украсявала огърлиетата, ръкавите и полите на ризите си, спалното и лично бельо, кърпите за глава, пешкирите, обредните торби и др.
В различните географски райони наименованията са: „зарафлъци“ (Пловдивско), „китка“ (Панагюрище), „кукла“ (Смолянско), „тертифил“ (Бургаско) и пр., но най-известното от тях е „кене“. Това идва от турската дума „кенар“ и има следните две тълкования:
- 1. Копринена везба и пришивка за украса на риза или сукман
- 2. Украса на измазана стена
Художествената стойност на кенето се състои в това, че то не се работи по предварително изготвен проект, а направо между пръстите – с точно око, спокойна ръка и голяма любов. Италианците също имат шита дантела, но тя се работи по предварително нарисуван образец. Арменките, гъркините и туркините работят кенето с единичен възел, характерен за дантелата-първоизточник.
Снимките, както и изработката на част от показаните в галерията кенета са любезно предоставени за „Седянка“ от Бистра Писанчева.
Поява и произход на кенето
През епохата на Българското възраждане, когато се е оформяла нацията ни, българката, ръководена от стремежа си към красивото и от естетическите си изисквания към облеклото, превръща съединителните шевове и оплети по ръбовете на ризите в традиционнните костюми в изкусни шити дантели. Това са т.нар. „средищни дантели“.
По-късно у нас се появяват сложните шити дантели, наречени кенета. Нежните бели и пъстроцветни дантелки с ширина от 1 до 5 см украсяват предимно костюмите от градски тип. Те не се натрапват на пръв поглед, но въздушната им плетеница придава на дрехите особена нежност.
Въпросът за произхода на кенетата е дискусионен, но поради аналогия с подобни дантели в някои източни народи се предполага, че са донесени от древния Изток. Знае се, че през втората половина на ХVII век българи абаджии, производители и търговци са стигнали чак до Индия.
У нас за най-изящни и високохудожествени се считат копривщенските кенета, пришити по пазвения разрез и ръкавите. От Копривщица те се разпространяват в Панагюрище, Самоков, средногорските села, по-късно в Пазарджишко, Пловдивско, Асеновградско и Смолянско. Шитата дантела намира приложение и като декорация на облеклото в някои части на Ихтиманско, Кюстендилско и Трънско, изработена със същата техника и разнообразена с по-хлабави елементи.
Статията е извадка от предговора на книгата „Нова романтика за шитата дантела кене“ на майсторката на шита дантела – Радка Карагитлиева.
Share
Последни коментари