Българската шита дантела – кене (Част 1)

Публикувано от на яну 6, 2013 в Кене, Традиционни техники - демонстрации | Коментарите са изключени

Като съвременен човек, който умее да изработва различни ръкоделия по няколко начина, бих искала да разкажа за една почти неизвестна техника, която е служела за украсяване на националния женски костюм и предмети за бита в България.

Кене е дантела, която се изработва с игла за шиене и конец. В Гърция се нарича “Бибило”, в Турция – “Оя”, в руски източници се нарича “Палестинска” или “Персийска” дантела, а по света е позната като “Арменска дантела – Armenian lace”. В българската национална носия с тази дантела са украсени ризите, кърпите за глава, в някои райони и престилките. В бита се използва за украса на ритуални кърпи, покривки за легло и маса.

Райони 

Техниката се е предавала от поколение на поколение само в определени райони на България. Най-старите образци, които са показани в музеите, са от 19 в. Моите търсения на информация и модели в наши дни ме запознаха с дантели, изработени през първата половина на 20 в. По въпроса има малко издания, в научната литература се откриват само няколко изречения с най-обща информация.

Копривщица

В Копривщица  е достигнато съвършенство в използването на  сложни мотиви, изработени от тънки конци с различни цветове. Жените са превърнали това умение в поминък. До днес в музеите в този град има запазени богати колекции от образци на тази изящна украса. За да се придаде твърдост на ивицата дантела, в основата и са се вшивали конски косми, които в по-едрите мотиви могат да са цели снопове от 5 -10 косъма. В по-фините фигури има прикрепен по един косъм, обикновено от бял кон, който е прозрачен и не се забелязва в готовата дантела, а само кръжи от ред в ред и придава плътност и запазва формите и при продължителна употреба и почистване. Кенетата от този район са тесни, плътни, с редуващи се орнаменти. Рядко са едноцветни, предимно са направени с два основни цвята. За орнаментите се използват контрастни, пъстри, допълващи детайлите конци.

Пловдив

Преселници от близките градове и села, в които кенето е познато – като Копривщица, Карлово, Сопот, с. Дъбене, Панагюрищеа също и бежанците от Армения, са пренесли това умение в градска среда. Кенето е оцеляло като умение по-продължително време и се е изработвала украса както за обеклото, така и за битови предмети и аксесоари. В Етнгрофския музей на Стария град има и разнообразни образци от кене – както плътно, близко до копривщенското, така и по-ефирно, което е като мрежа.

Кюстендил

В традиционната носия на жените от този район на края на ръкавите на ризите се прави широка мрежа с пълнеж от копринен или памучен конец, която завършва с често срещаните ветрилообразни закръглени краища. Специфични за района са гъстите фигури, които се правят с много намотки върху иглата и се разполагат плътно една до друга, така че да се нагънат вълнообразно като набор. Фигурите са нежни, изящни и много сложни, подчертани са с редуващи се пайети и мъниста. Те са предимно тесни, от един ред с основа по долния ръб на ризата и около врата, до 4-5 см на ръкавите. Ръкавите са широки,  ушити от домашно тъкан копринен кенар. Носят се силно набрани над лакътя от връхната дреха, така че още по-силно подчертават богатството на украсата по ръба.

Фигурите напомнят на човешки, наредени на хоро, или симетрично повтарящи се стърчащи елементи, които завършват зигзагообразно. Кюстендил е южен град, разположен в плодородна, богата долина с мек климат. Това се отразява на облеклото – женската дреха е украсена с много орнаменти, има пищна сърмена везба върху връхната дреха, а дантелите са копринени, ушити с много тънки конци. Използван е предимно естественият цвят на коприната или памука, срещат се и снежнобели, а цветните акценти са постигнати с дребни мъниста.

Западните райони – на север от Радомир, Перник, Брезник, Трън, Сливница

Кенето в тези райони е изработено от по-дебел конец. Върху ризата е разположено по ръкавите, вратния разрез и долния край. Предпочитани са мрежестите структури, върху които отгоре е избродиран пълнеж с геометрични или флорални мотиви. В последния ред на някои дантели се нанизват като ресни по 6-7 дребни мъниста от един цвят – зелен, оранжев или червен. Това придава тежест на материята и при движение на дрехата е по-забележим контрастът между въздушната дантела и плътните мъниста.

Връхната дреха на традиционния костюм в този район, наречена “литак”, също може да се види украсена с кене. Материята, от която е изработен литака, е вълнена, черна на цвят. В долната част има сърмена везба със сребърни, златни метални нишки, комбинирани с  бледо розови памучни или вълнени конци. Със същите цветове се изработва и кенето, което е тясна ивица с повтарящи се кръгли елементи. Често се наблюдава едновременно използване на две техники – центърът на кръга е изплетен на една кука, после има мрежа, ушита с кене, а последният завършващ ред като бордюр е отново на една кука, като там се добавят или мъниста, или пайети като контур на вълнообразната дантела.

Ихтиман

В района на този град женската носия е най-богато украсена с шита дантела кене. Ръкавите на ризата са нашити с широки ленти – 10, 12 и дори 20 см ивици дантела. В основата често се прави лента, изплетена на една кука или на фуркет, която после се надгражда с мрежа. Използва се фигурата, приличаща на “Х”, при която се образува нежен ажур с шестоъгълни пролуки. Редуват се няколко сантиметра мрежа с  ред ажур и отново мрежа. Върху гладките участъци се бродира с по-плътен конец традиционен мотив – или геометричен, или флорален (рози), или лозови листа с гроздове.

С изработване на малко по-дълги дъги се получават отделни ромбове, в центъра на които също се бродира мотив. Среща се и цветна бродерия, която акцентира върху детайли като тичинки в зелено, жълто, оранжево.

Националният женски костюм тук се допълва с бяла престилка, съставена от редуващи се ивици плат и дантела кене. Платът е домашно тъкан кенар с ивици от памук и вълна. Кенето е направено от дебел памучен конец, така че фигурите да са по-едри и забележими. В долния край на престилката е най-широката лента дантела, на която се оформят ромбове, в които има бяла бродерия. От двете страни също се поставя дантелена ивица с вълнообразни или зигзагообразни ръбове.

Самоков

В този район шитата дантела кене се използва за украсата на ръкавите на ризите. Характерна е кръглата форма на ивицата. Вътрешният кръг е колкото ширината на плата, а при ушиване на мрежата равномерно се увеличават фигурите, за да се получи пищен релеф на украсата. Бродираните фигури са много сложни, изобразяват лозовилиста и гроздове, както и цветя. По-тясна ивица дантела украсява ризата в долния и край. До наши дни са достигнали не само бели дантели, но и небесно сини, които явно в някакъв момент са били харесвани и носени. В традиционния костюм в този район шитата дантела кене се използва и за украсата на престилките. Те са тъкани от тревисто зелена вълна, а отдолу и отстрани са украсени с дантела от същата материя и същия цвят.

Двата последни цитирани района са планиниски, с по-суров климат и трудно достъпен терен и обяснимо материалите, които се използват, са по-плътни и конците са по-дебели.

Шитата дантела се открива и в други райони на България – в Родопа планина,  Русе, Силистра, Варна, но аз нямам лични наблюдения от там.

Кърпи за глава

В миналото е било прието да се носи подарък от далечно място от баща, кум или съпруг. Такива са поясите, коланите, пафтите (пищни и тежки закопчалки за колани), както и кърпи за глава. Поради това не може да се твърди, че в един или друг район се шие кене, след като там е открита кърпа, украсена по този начин. По-скоро специфичен е бил начинът на завръзване и украсяване с краищата на тези кърпи. Празничните кърпи за глава са памучни или копринени, бели или цветни, някои с щампа – донесени от чужбина, или домашно тъкани с цветна ивица по краищата. Понякога този дар е бил със завършена украса, но се е случвало получателката сама да довърши украсата с техника, която на нея е била позната. Дантелата, която се е поставяла на тези кърпи, в някои райони е равномерно разпределена по ръба на плата, а на други места се разполага върху двата срещуположни ъгъла, които се завръзват върху главата и се спускат от едната страна. Някои модели не просто се прикрепват към плата, но с дантелата се оформя издаден участък, който продължава сгънатия ъгъл с 10,  20, дори в някои случаи с 50 см. Има по-семпли модели, с повтарящи се спираловидно мотиви, други редуват дъги с композиции от цветя, или триъгълници с различни цветове. Има голямо цветово разнообразие, или контраст между цветовете на плата и дантелата, или използване на много цветове при доукрасяване на дантелата – на различните орнаменти от цветовете, листата и т.н. Много от моделите са направени с две лицеви страни, еднакво украсени. В повечето случаи се използва конски косъм, при това на големи снопове. Има различни начини за това шиене. Може предварително да се омотават с конец космите и така подготвеният сноп се шие със същия цвят конец, като само се извива и свързва в желаната посока. При други фигури направо се работи с възел върху космите, като постепенно се добавят нови косми.

Ритуални кърпи за даруване

Подготвяли са се за празнични поводи – кръщение, сватба. Домашно тъкан кенар се украсява с бродерия и дантела в двата тесни края. Шитата дантела кене позволява да се използва бяла мрежа за основа, а върху нея да се избродират различни геометрични фигури, като понякога в бродерията се използва някой от цветовете, с които е украсено платното. Завършват с триъгълници, което позволява комбинация на различни зигзагообразни шарки. В някои райони на страната височината на дантелата достига до 30 см.

Красотата на кенето се откроява в националната женска носия. Това се дължи на структурата на дантелата, изградена само от една нишка конец. По-масово се срещат дантели, изработени с техника “филе”, “вилка” и най-вече изплетени на една кука. В българската носия совалкова дантела се включва късно в сравнение с другите европейски страни, поради исторически причини, с ивици фабрично производство. В сравнение с другите начини на изработване на дантела при изработката с кене се получава уникален резултат – не само изключително тънка, нежна, въздушна дантела, но и при движение на дрехата поведението на материята е различно поради подреждането на мрежата по диагонал, а не вертикално или хоризонтално.

Техниката

Като сравнявам работата на кене с другите си ръкоделни умения, особено със совалковата дантела, бих казала, че тази техника е изключително лесна за преподаване, усвояване и практикуване. Това, което затруднява начинаещите, е, че трябва да се привикне към равномерни бодове и затова няма как да помогне нито платът – както е при бродерията – върху който да се отмери количеството конец, нито големината на куката, както е при работа с една кука, нито бройката равно стегнати възли, както е при фриволитето. Не може да се използва  модел, върху който да се фиксира и изработва изделието, както е при европейската шита дантела или при совалковата дантела.

Основният елемент е възел, който завързва конеца с помощта на игла, в която е вдянат. Заради това някъде я наричат вид бродерия. Качествената разлика е, че с тази техника се изгражда нова материя, създава се надграждане на текстила или изцяло отделно изделие.

Възелът се прави, като с иглата се прихваща основата и новия конец едновременно, спира се и се прави замятане с двете нишки откъм ухото на иглата в посока, обратна на работната. Аз преподавам така, както мен са научили – посоката на работа е от ляво на дясно, а завързването става  винаги от дясно на ляво. Този възел се нарича единичен, но на практика се получава възел и половина. Някои правят двойно увиване около иглата в обратната посока, при което резултатът е малко по-релефен възел.

Основна фигура е дъгата, която се образува от завързването на два последователни възела. След завършването на първия ред се прави втори, който използва за основа дъгите от първия и се получава разминаване по диагонал на всеки следващ ред. При по-старинните образци мотивите с пълнеж са се образували по време на изработването на мрежата, като са правени по няколко по-гъсти и по-къси бода, а в по-късните дантели това се постига с бродиране върху мрежата, което става по-лесно и по-бързо.

Както при всички видове техники за изработване на дантела, конструкцията на дантелата се образува от плътни и рехави участъци, за да се изградят желаните фигури. За по-плътните фигури се прави прехвърляне на конеца на всеки втори ред, а при следващия той се вшива заедно с предходния, при което се получава много ефектна мрежа, наподобяваща преминаващи една в друга звезди. И обратно, за разделяне на триъгълници и ветрилообразни фигури или за групиране на ромбове се отпуска по свободна преценка по-дълъг конец, който отдалечава следващата фигура. Това прави изработването на кенето индивидуално, всяка майсторка има свой собствен почерк.

Автор – Бистра Писанчева: „Жената като мен по света се нарича encajera, lacemaker, dentellière, кружевница, merlettaia. В нашия език няма специална дума. Аз представям себе си като плетачка на дантели. А в действителност единият вид дантела, който правя, се тъче, а другият се шие. Не мога да говоря поотделно за двете техники. Тъй като ги работя едновременно, непрекъснато ги сравнявам и разграничавам. Те са несравними като същност, като трудност, като краен резултат. “ 

Share